Годината, прекарана в Испания, мина бързо. Първият семестър беше много труден. Обучението беше изцяло на английски език. Въпреки че добре владеех този език, ми отне известно време да се приспособя към ежедневното мислене и говорене на английски. След първата приятна седмица на запознаване, следващите 4 месеца, пет дни в седмицата, от 9:00 до 18:00 часа (с малка обедна почивка) имахме теоретични занятия по три тематични блока: Химия в индустрията, Химия на материалите и Индустрия и химически изследвания. Тематичните блокове обхващаха общо 41 предмета. Теоретичните лекции се провеждаха с особен акцент върху химията на материалите, химията на лекарствата, хранителната химия, полимерната химия, но също и такива занятия като принципи на създаване на собствени фирми и писане на CV.

Занятия в университета и практики

Всички предмети завършваха със изпити, в една от формите, избрани от преподавателя: колоквиум, презентация или доклад. През тези месеци свободното време беше много малко, занятията продължаваха дълго, а за една седмица имаше до 2-3 изпита, които започнаха още през октомври.

Моите преподаватели бяха учени от Университета и практикуващи химици (служители на различни химически компании). Благодарение на този подбор на преподавателския състав, студентите научаваха не само теорията, но и принципите на приложението ѝ на практика, в индустрията. Това ни даде възможност да се запознаем с методите за производство на оцветители, почистващи средства, лекарства и капсули със затворени активни вещества.

След като завършихме всички предмети и набрахме необходимия брой точки, можехме да пристъпим към лабораторни занятия. Това беше по-малко интензивен период на обучение. Занятията се провеждаха в по-малки групи и значително по-кратко. След всяко такова занятие в лабораторията бяхме длъжни да напишем доклад за проведеното упражнение и получените резултати. През това време по-интензивно използвахме спортните съоръжения, по-често се срещахме на студентски партита или ходехме на екскурзии.

Вторият семестър беше вече практика в избрани фирми на територията на Испания. Студентите от моята специалност можеха сами да намерят фирма и да получат съгласието ѝ за приемане на практика. Можеше също да се възползват от практики, предложени от Университета. Аз избрах първия вариант.

Практиката започна през февруари и продължи до средата на юли. Фирмата, за която се реших, беше Zoetis – производител на лекарства и ваксини за животни. Това е известна американска компания с клон в Испания, която наема около 250 души. Изследванията за своята магистърска работа провеждах в лабораторията за Контрол на Качеството. Темата на моя проект беше: валидиране на аналитичния метод за количествено определяне на компонентите на лекарствата с метода HPLC. Служителите на Zoetis се оказаха много мили и колегиални, винаги готови да споделят опита и съветите си, когато имах нужда. По време на практиката успях значително да подобря испанския си език. Лабораторните изследвания завърших с положителни резултати.

Защита на магистърската работа

През септември дойде време за защита на магистърската работа, която трябваше да подготвя, напиша и предам на ръководителя си до края на юли. Самата защита изглеждаше много подобно на тази в България. Пред тричленната Университетска Комисия трябваше да представя хода на изследванията и техните резултати. Членовете на Комисията бяха много мили, което значително разхлаби атмосферата. Презентацията продължи около 20 минути, а следващите 20 минути бяха време за задаване на въпроси от страна на членовете на Комисията. Тъй като добре се подготвих за защитата, отговорите на задаваните въпроси не представляваха проблем. Работата и презентацията ѝ бяха оценени от Комисията. Радвам се, че усилията, които вложих в работата, бяха забелязани.

Придобиването на диплома от чуждестранен университет, който в класациите на Испания винаги се намира в първите три най-добри Университети в страната, ми донесе огромно удовлетворение и мисля, че ще ми помогне да намеря работа както в България, така и в чужбина. Това беше година на усилена работа, но смятам, че си заслужаваше. Благодарение на добротата на хората около мен всичко, което си поставих като цел, беше осъществено без големи стресове. Като интересен факт ще спомена, че дипломата ми ще бъде подписана от самия крал на Испания 🙂

Придобих и други ценни, много житейски опитности, като например самостоятелното търсене и наемане на жилище, подписването на договори с доставчици на комунални услуги, откриването на банкова сметка в испанска банка, изготвянето на карта за пребиваване, застрахователен номер и уреждането на други ежедневни въпроси в чужда страна, чужда администрация и на чужд език. На пръв поглед прости неща, които обаче в чужда страна понякога създават големи проблеми. Което е изключително важно, също така създадох нови познанства, а някои испански приятели ме посетиха в България по време на ваканциите. Няма да крия, че се влюбих не само в Каталуния. От няколко седмици съм много щастлива съпруга на каталунец.

Запознах се със съпруга ми преди няколко години по време на Еразъм в Каталония в град Жирона. Той се премести по-късно в България, но животът така се разви, че трябваше да се върне в Каталуния след 2,5 години и бяхме принудени да имаме връзка от разстояние. Така че обучението ми в Барселона, а следователно и помощта на Фондацията със сигурност допринесоха за този брак :), защото разстоянието между Университета и мястото му на пребиваване (около 100 км, а мястото на практиката още по-близо) беше вече значително по-малко болезнено и можехме да се виждаме по-често 🙂

Пожелавам успех на всички тазгодишни Стипендианти на ФОНДАЦИЯТА МАСПЕКС, а на тези, които все още се колебаят дали да кандидатстват следващата година, бих казала, че си заслужава. Това е шанс, който не бива да се пропуска.

Благодаря още веднъж на Фондацията Маспекс за помощта при реализирането на моите мечти. Това беше голямото приключение на живота ми.

Барбара Лопиенска