Барбара Лопенска е първата стипендиантка на Фондация Maspex – през академичната година 2016/2017 тя започва обучение в Автономния университет в Барселона със специалност Индустриална химия и въведение в химическите изследвания. Днес тя работи във фармацевтичния сектор.
Защо реши да учиш в чужбина?
От първото си посещение в Испания на 19-годишна възраст знаех, че искам да дойда в Барселона за по-дълго време. През 2012 година се възползвах от студентската размяна по програмата Еразъм и заминах за един семестър в Жирона. Веднага след това започнах да търся възможности за изучаване на химия на английски език в Барселона. Намерих университет с подходящата специалност (химия в индустрията) и когато чух за стипендиалната програма на Фондация Maspex, реших да опитам късмета си. Мисля, че дипломата от чуждестранен университет определено ни отличава на полския пазар на труда и, ако желаем да останем в чужбина, отваря врати към международния пазар.
Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъска?
Най-голямото предизвикателство беше вероятно организацията на живота на чужд език. Изведнъж трябваше да намеря жилище и да уредя всички формалности, като банкова сметка, договор за интернет – в моя случай на испански език. Но го приех като предизвикателство и всяко „уредено“ нещо ми даваше удовлетворение. Обучението на английски език беше разбира се по-трудно, отколкото на полски, заради специфичната терминология. Въпреки че в Полша имах предмет „химия на английски език“, обхватът на думите беше ограничен. Прекарвах повече време в превеждане на някои текстове или презентации. Първият семестър беше труден заради многото разнообразни занятия и изпити за кратко време.
Какви бяха най-големите предимства на обучението в чужбина?
Смятам, че обучението в чужбина учи на откритост, толерантност, различен поглед към света и търпение. Освен огромното количество знания и научаването на езика, се запознаваме и с други култури. Трябва да излезем от така наречената си „зона на комфорт“, което не винаги е лесно. Трябва да се справяме в нови ситуации далеч от дома. Това ни учи на самообладание и преставане да се „срамуваме“ да говорим на чужд език, да правим граматически грешки, защото те в крайна сметка нямат значение. Малките успехи носят много радост. Също така е интересно да видим различна образователна система и да я сравним с това, което познаваме от страната си. Можем да се запознаем с интересни хора от цял свят и да създадем нови приятелства.
Как протече процесът на кандидатстване и приемане в чуждестранен университет?
Всички документи, които имах от обучението си в Полша (дипломи, приложения с оценки и списък на предметите), трябваше да бъдат преведени на английски език и изпратени в определения срок (онлайн кандидатстване) до университета. В Автономния университет в Барселона не се изискваха допълнителни документи като CV или мотивационно писмо.
Какви бяха разликите между образователната система в чужбина и тази в Полша?
Първият семестър беше типично теоретичен. Имахме много лекции и упражнения, а занятията продължаваха практически цял ден (от 9:00 до 18:00 с обедна почивка). Трите големи тематични блока: „химия в индустрията“, „химия на материалите“ и „индустриални и химически изследвания“ бяха разделени на по-малки предмети, които общо бяха около 40. Всички завършваха с изпит под формата на презентация, колоквиум или доклад. Определено имаше повече работа в групи и представяне на резултати пред аудитория. Моите преподаватели бяха не само служители на университета, но и химици, работещи във фирми, което рядко се случва в Полша. С всички преподаватели студентите са на „ти“, което определено скъсява дистанцията. Практическата част, включваща стажове в лабораторията на университета, се провеждаше в края на първия семестър, а шестмесечният стаж във фирма, на базата на който написах магистърската си работа, беше през втория семестър. В Полша теоретичните и практическите занятия се провеждат паралелно по едно и също време.
Как протече кариерата ти? С какво се занимаваш днес?
В рамките на втория семестър на магистърската програма проведох стаж в лаборатория за контрол на качеството във фирма, която произвежда лекарства за животни. Служителите на фирмата се оказаха много мили и полезни. След защитата на магистърската ми работа получих предложение за работа в тази фирма – което приех. В момента работя в испанска фирма, която произвежда ваксини за животни, като анализирам в лабораторията готови продукти и суровини. Фирмата навлезе и в областта на медицината за хора, произвеждайки първата испанска ваксина срещу Covid-19. Много харесвам работата си – тя е много разнообразна, динамична и не се ограничава само до работа с компютър. Включва сътрудничество с други отдели на фирмата.
Имаш ли някакви съвети за тези, които също искат да учат в чужбина?
Преди всичко, не се страхувайте 🙂 Обикновено преподавателите са много позитивно настроени към студентите и винаги намират време за тях, когато е необходимо. Опитът от обучението в чужбина може да ни научи на много неща. Ако имате такава възможност, наистина си струва да се възползвате от програмата на Фондация Maspex! Това определено е шанс за развитие и страхотно приключение. Струва си да се подготвяте навреме за кандидатстването, да преведете документите си, особено ако университетът има допълнителни изисквания. Също така е полезно да проучите предварително как стоят въпросите със жилището в общежития или наемането на апартамент. Често в интернет форумите можем предварително да се запознаем онлайн с бъдещите си колеги, които вече са на място и търсят съквартиранти.
